214 човека.
214 възрастни, настанени в дом за социални грижи.
214 различни човешки съдби.

214 майки и бащи.
214 професионалисти, живели достойно. Които очакват достойни старини.

Домът и сърцето.

Дом “Възраждане”. Мястото, където всички тези прекрасни хора, баби и дядовци живеят в собствените си светове, но въпреки всичко Заедно. Имат своите малки стаи, подредени като домовете им. Някога.

Имахме удоволствието, заедно с Жоро, да надникнем в световете им за малко. Поканиха ни. Толкова много уют и топлина. Споделеност и усмивки. А ние, със заседнала буца в гърлото, си представяхме какво е да достигнеш тази възраст. Да разказваш с плам за живота си и да раздаваш слънце и светлина.

Влюбихме се в този дом. Направихме всичко по силите си да им осигурим дребни неща, от които имат нужда. Нови чаршафи, сладки лакомства, перилни препарати. Подариха ни ръчно направени картички, допуснаха ни до репетиция, където пееха и танцуваха.

А в една от стаите, където баба З. ни покани, видях стаята на баба. Преди много години. Там, където има плетено каренце на телевизора, бродирана калъфка на възглавница и подредени малки предмети, всеки от които носи спомена за своето време. Простичко, уютно, топло. И тогава, баба З., отвори шкафчето под телевизора. Имаше един пакет бисквити и две пакетчета кафе. От онези инстантните. Непозната марка. Взе пакетчетата и ни ги подари. Нейните две пакетчета кафе.

Излишно е да казвам, че пакетчетата кафе стоят на бюрата ни с Жоро и ни напомнят всеки ден за това, което имаме. Защото да дадеш, когато нямаш, е най-голямата проява на човещина.

Помня този ден. Мисля, че винаги ще го помня.

И знам, че всички ние, замесени в мисията на Предай Нататък, ще помним.

Днес, 214 човека са под жестоката заплаха на Covid-19. 21 от тях вече са настанени в болница, един е интубиран. За зла съдба, ДСХ “Възраждане” стана огнище на страшната зараза. Искаме да помогнем и знаем, че зад себе си имаме огромна свита от закрилници.