Ти се включваш редовно в каузите на Предай Нататък. Разкажи ни, моля, повече защо ни се доверяваш при избора на каузи и начин на даряване/

Това, което много ми хареса във Вашата инициатива, още преди да се превърне във Фондацията “Предай нататък“, е факта, че е съвсем ясно за какво, за кого и за къде отиват дарените средства . Това, че хората, които имат нужда от подкрепа я получават веднага и тя винаги е значима и важна за тях. Удовлетворението да си подкрепил смислена кауза е невероятно, но когато видиш усмивката на Елена от дома в Русе, например, се чувстваш истински щастлив!

Какъв е твоят начин да предаваш нататък?

“Предай нататък “, освен любим филм, за мен е и най- добрият начин да вървиш през живота. Убедена съм, че смисълът на това Бог да те благословил с повече знания, умения или възможности, е именно в това да предаваш нататък.

Аз съм учител и се старая да предавам на децата ми не просто знания и умения, а да отварям сърцата и душите им за чудесата на света – за добротата, за съпричастността, за приятелството, за истински ценните и значими неща, които ще ги водят в живота. С най- голямо удоволствие предавам знания и умения на колеги, на родителите, с които работя и на всички, които искат да бъдат по- близо до децата, да ги разбират по- добре и да общуват пълноценно с тях. Дълги години имах възможност да предавам нататък като национален треньор на Програма “Стъпка по стъпка“ и да обуча десетки преподаватели, родители, експерти, директори, които имаха желание за промяна и мислеха извън кутията.

Ти си един от най-уникалните преподаватели, които сме срещали. И работиш с малки дечица, и с техните родители. И сме те виждали в действие – ти променяш съдби като отключваш потенциала на децата, правиш ги уверени и в същото време емпатични. А на родителите показваш нагледно как с правилната нагласа и подход създават едни много щастливи и успешни деца. Разкажи ни повече за чудесата, които правиш.

Винаги ми е било много трудно да отговоря на този въпрос. Това, което правя, ми се струва съвсем просто и е нещо, което всички могат – обичам ги! Обичам ги и ги приемам такива, каквито са. Децата отключват потенциала си и започват с лекота да възприемат дори и най- предизвикателните знания и умения тогава, когато се почувстват истински и безусловно приети и обичани. Моите деца винаги знаят, че каквото и да се случи, каквото и да направят, аз ги обичам. Без условия, без уговорки, без пазарлъци. Такива, каквито са, а те са истински, неподправени и прекрасни.Това се усеща и от родителите и се превръща в здрава емоционална основа на взаимоотношенията помежду ни, в основен елемент на взаимното доверие и подкрепа.  И чудесата се случват.